Петър Дертлиев – живот в името на социалдемокрацията

През есента на 1989 г., когато площадите в София се изпълват с хора, един възрастен лекар застава пред тях и говори за свобода, справедливост и солидарност. Това е Петър Дертлиев – човек, прекарал години в затвори и лагери, но запазил убеждението, че социалдемокрацията може да бъде морална и демократична алтернатива.

На 5 ноември 2000 г. Дертлиев умира в София след продължително боледуване. Той е на 84 години. Вестта предизвиква реакции от целия политически спектър. Президентът Петър Стоянов го определя като „абсолютен идеалист“ и подчертава, че преживяното в комунистическите лагери не е успяло да сломи духа му.

Лекарят, който избира политиката

Петър Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в село Писарово, Плевенско, в семейство на учители. Завършва медицина през 1941 г. и започва професионалния си път като лекар. Още като млад обаче избира и политическата кауза. Социалдемократическите му убеждения го превръщат в противник на установения след 1944 г. режим.

През октомври 1946 г. е избран за депутат във VI Велико народно събрание. Само две години по-късно е арестуван и осъден на 10 години затвор. Прекарва време в лагерите „Венчан“ и „Белене“, както и в затвори в Плевен, Пазарджик и Кюстендил.

Гласът на социалдемокрацията след 1989 г.

След политическите промени Дертлиев е сред хората, които възстановяват Българската работническа социалдемократическа партия. През януари 1990 г. тя приема името Българска социалдемократическа партия, а Дертлиев се превръща в един от нейните най-видими лидери.

През същата година е избран за депутат в VII Велико народно събрание от листата на СДС. В разгара на споровете за бъдещия държавен строй името му е сред обсъжданите за президентския пост. След пет неуспешни гласувания кандидатурата му е оттеглена, а СДС издига Желю Желев.

Дертлиев остава в парламента и участва в работата по Конституцията от 1991 г. За него политиката не е само сблъсък на партии, а изпитание за личната отговорност. Именно затова той често заема позиции, които го отдалечават от моментните партийни сметки.

Последните му политически идеи

През 1998 г. Дертлиев става почетен председател на БСДП, но продължава да участва в обществения живот. През юли 2000 г. е сред инициаторите на „Клуб 100“ – неформално обединение на интелектуалци, икономисти и политици. При представянето му той го описва като „форма на свободния размисъл, която ще събере интелектуалния потенциал на нацията“.

Това е една от последните му публични политически инициативи. Няколко месеца по-късно Петър Дертлиев си отива, но оставя след себе си необичайна за българската политика биография – на лекар, депутат, затворник и партиен водач, който не сменя убежденията си според посоката на вятъра.

Източници: news.bg, bta.bg, 24chasa.bg